Това е моят принос за инициативата шоколадовото предизвикателство на Деси Бошнакова. Моето творение е кратичко и леко нестандартно. Надявам се, че интерпретацията ми ще се зачете :). Ако ви хареса, ще се радвам, ако дадете едно гласче за мен.

Ръката ми докосваше леко шоколадовата му кожа. За кой ли път се чудех дали не сънувах, както когато за първи път го видях да влиза през вратата на заведението, където се запознахме. Да, това бе един сън, в който вярвах през целия си живот. Винаги съм знаела, че ще го срещна. Отново и отново си припомнях погледа му, тези черни очи, които сякаш те поглъщат и не искат да те пуснат и те молят никога да не те видят как си тръгваш.

Само да знаех, само да имах поне малка представа за това, което щеше да последва, никога нямаше да се оставя да бъда подмамена и омагьосана от чаровното му поведение и вниманието, с което ме обграждаше. Хората са казали, че винаги трябва да помислим добре, преди да си пожелаем нещо, защото желанията имат навика да се сбъдват.

И моето желание се сбъдна. Намерих своята шоколадова половинка, но се оказа, че той не бе само мой, сякаш бях отворила и разчупила блокче шоколад на масата и позволявах на всяка да си вземе от него, за да го вкуси.

Дълго време се заблуждавах, правех се, че не виждам ставащото с нас. Магията на непознатото и екзотичното бе заменена от страха и срама, че надеждите и вярата, вложени с толкова много любов, ще се окажат неоправдани. След всяко негово „Съжалявам“ и всеки негов опит да поправи случилото се, все повече и повече се убеждавах, че това е заучено поведение, целящо единствено да не бъде накърнено мъжкото му самочувствие.

Днес ръцете ми не докосват шоколадовата му кожа, оставих го в нечии други наивни ръце. Днес не се питам дали не сънувам, а се опитвам да пропъдя спомена, за да мога да продължа напред и да си върна това, което загубих по пътя.

Знаех, че никога няма да повярвам отново. Животът ме научи и на още нещо – шоколадът е хубаво нещо, но не се препоръчва в големи количества. Така е и с мъжете с неговия цвят – опитай, но не се пристрастявай! Пристрастяването никога не води до положителни резултати.