Като завръщане в старата къща, чиято врата отдавна не съм отключвала.. така се чувствам в момента. Доста време ми отне да се реша отново да напиша няколко реда.
Няма да се заричам, че ще си създам навил всеки ден да пиша тук, не искам да го превръщам в досаден навик. Иска ми се да се връщам тук когато имам нужда да остана сама с мислите си, да напиша няколко реда, за да споделя това, което се върти в главата ми – колкото и налудничаво и шантаво да е.
За това днес ще започна с нещо, което дълги години отлежаваше в едно прашно ъгълче на съзнанието ми – една шепа или две объркани мисли за една песен, която обожавам още от дете. Слушах я на стария касетофон, за който събрахме пари със сестра ми след сурвакането на една Нова година. Това беше първото нещо, което си купихме двете.
Вкъщи по това време имахме само две касетки – на Андриано Челентано и Тото Котуньо (родителите ми това слушаха тогава). Аз си припознах тази на Тото Котуньо, повече ми допадна. Слушах песните непрестанно и си припявах. Навик, който имам и днес. Разбира се, не знаех какво се пее в песните, хващах по някоя и друга дума случайно, но исках да науча текстовете. За това лягах пред касетофона с химикал и една специална тетрадка и се опитвах да запиша текста слушайки и натискайки паузата през 5 секунди. Може да се досетите, че най-вероятно няма и една дума уцелена (или може би е имало две или три за разкош).
Не е и изненада, че много обичах песента L’Italiano, но най-любима ми беше „Lo Vorrei“ (1990). Нямате представа колко съм грачила на тази песен, за съжаление на съседите и близките ми :).
Но това време мина безвъзвратно, няма го касетофона, както и касетките. Вероятно някой от вас не е виждал такова нещо изобщо през живота си и не знае какво е. Сега си имаме YouTube и Spotify и всякакви други платформи, които улесняват достъпа ни до музиката, която обичаме.
Та мина много време и в едно предаване за латино музика по Дарик чух случайно мелодията на тази песен. Тогава не се сещах защо ми е позната, но малко по малко спомените се върнаха. Беше същата песен, с подобно име – „Yo quería“ (2001), но на испански и изпълнена от Кристиан Кастро.
Честно да ви кажа, не мога да избера коя версия по ми харесва. Май испанската заради гласа на Кристиан, а и имам слабост към испанския език.
И ето идва и голямата изненада. По някое време след 2007-ма преминавайки през каналите на кабеларката, дочувам познатата мелодия и – о, изненада.. с текст на български. Няма да ви мъча да познавате изпълнителя, а ще го споделя и него.
Да, изненадата ми беше голяма. Не съм му фен на Веско Маринов. Както се казва, история за някой друг разговор (или словоизлияние).
Любопитството ми беше провокирано, трябваше да открия информация за оригинала, но не успях да намеря много. Стигнах до това, че песента си е на Тото Котуньо. През 1990 на Сан Ремо е била изпълнена и от Сандро Джиакобе, но отново като оригинален изпълнител се посочва тази, която първоначално съм заобичала.
Този път любопитството не уби котката :). Насладете се на песента, няма значение от варианта – послушайте този, който най ви допада.. и проверявайте от време на време дали съм добавила нещо ново ;).