Откакто прочетох новото творение на Тодор Капитанов в Edna.bg, питащ се къде са обикновените жени, едно неистово желание ме доведе до решението да му отговоря. Не е особено в мой стил да участвам в писмени публични „дебати“, но прочетеното събуди в мен гласове, които трудно могат да бъдат заглушени, ако отмина без да изразя мнението си.

Няма да ви занимавам с теорията му, че обикновените жени са на изчезване, че всички ние само гледаме материалното и автомобила, паркиран пред поредната ултра-мега-яка-хитова чалготека и че вместо да се радваме на „слънчогледите“, ние се радваме на новият смартфон, който искаме Мъжът да ни купи. Е, сори, ама в една реклама се казваше: „ОбъркАл си рейса, пич!“. Това мое обръщение не е само и конкретно към автора на статията. То е към всички мъже, които имат подобни като неговите умозаключения.

Обикновени жени има точно под носа ти. Разминаваш се с тях всеки ден в метрото, в кварталната бакалия, там – на спирката на трамвая, носеща раница на гърба или платнена чанта, преметната през рамо. Обикновената жена сутрин бърза за работа. Може би си я подминал в някоя дъждовна утрин и в бързината си я опръскал с кал, прелитайки с колата си през някоя локва.

Обикновената жена те обслужва на касата в магазина, в който си пазаруваш редовно. Тя си пее с радиото всяка сутрин в задръстването, тя чете книга в метрото/автобуса/трамвая, тя продава цветя, тя работи в сградата отсреща от 9 до 6… Тя кара колело всяка сутрин в парка или тича за здраве, или разхожда домашния си любимец, или кротко отпива кафето си ето там – в кафенето отсреща…

Обикновената жена не е задължително самотна жена, нито пък сама. Има мъже, които са оценили нейните качества напук на стереотипите. Тя има семейство, деца, или пък все още няма, или може би няма да има, защото тя така е решила.

Тя обича силно – любимият, любимата, детето си, домашния любимец, природата…

Може би не всяка обикновена жена е модел от корицата на модно списание. Не всяка една обикновена жена има тяло, отговарящо на стандартите за красота. Вероятно някоя от тях има килце отгоре, или 10 или повече.

Обикновените жени не са на изчезване, те са тук и сега. За да ги откриеш, не ти трябва компас или карта. Трябва ти вяра и широко отворени сърце и душа, за да ги разпознаеш в тълпата. Трябва да знаеш какво търсиш, точно както търсиш в чичко Гугъл. Ако ключовата ти дума е грешна, ще получиш грешни резултати.

Обикновените жени ходят в мола, но не за да харчат парите на някой, а за да се поглезят с парите, които сами са си изкарали. Те посещават барове и дискотеки, но не за да хванат поредната плячка, а за изкарат една приятна вечер с приятели. Те обичат да пътуват, да се разхождат в планината, да ходят на кино и на концерти…

Животът така се обърна, че на преден план в очите на мъжете са жените, които са описани като НЕобикновени. Но те са такива, защото на „пазара за любов/внимание/секс“ има такова търсене. Това са моделите за подражание, извиращи от масовите медии, че и от не толкова масовите. Мъжките желания зададоха образа на съвременната котираща се жена. Както е в икономиката – търсенето определя предлагането. Някога тези НЕобикновени жени са били обикновени момичета, подлъгали се по модата и средата, в която са се оформили като характер.

Както сред жените се носи мълвата, че Истинският мъж е на изчезване, така и сред вас, мъжете, се шири заблудата, че вече няма истински, пардон – обикновени, жени. И двете „породи“ съществуват, само трябва да се огледаме по-далече от носа си, за да ги намерим.