Отмина и този ден … поредният петък, който така дълго съм чакала – от понеделник насам. Няма начин да не сте се чувствали така – да чакате последния ден от работната седмица и той да се окаже същия като останалите дни – самотен и еднообразен.

А преди не беше така – петък вечер бе времето, когато се събирахме на по бира (или безалкохолно ;)) с бившите ми колеги. Но времето лети, хората се променят – животът ги повлича и ги отдалечава от нас (в случая мен).

Да, няма какво да се самосъжалявам, а и трябва да се заровя в едни кодове, едни PHP-та, от които нищо не разбирам. Но преди това ще ви поздравя с една песничка.